Вие, родителите!
Следвате нас, а ние споделяме с вас.

Ние, децата! Публикация

Блог

Пирина Воденичарова: Как да отгледаме дете читател

Пирина Воденичарова е уеб дизайнер, родител, създател на съдържание (следите я на empirina.com) и основател на най-голямата онлайн общност за детски книги в България - #НитоДенБезКнижки.   Всичко това плюс вече три години опит с отглеждането на един малък читател на име Матей я правят достоверен и вдъхновяващ източник на информация по всякакви детски книжни теми. 

Как да отгледаме дете, което обича книгите и как да не прекалим в стремежа си да постигнем това - разказва Пирина специално за “Ние, децата”.

- От личния ти опит и от споделеното в групата #НитоДенБезКнижки, кое е според теб най-важното, за да отгледаме малък читател?

- Ако съм научила едно нещо за родителството, то това е, че няма по-голяма сила от личния пример. След това идват обичта и уважението на личността на детето. Четенето на детски книги никога не е просто четене. То е време, прекарано заедно; начин, да кажеш "Обичам те!"; сигурно място за детето - в прегръдките на своите родители, където нищо не е страшно или недостижимо. Да зачетем за значими предпочитанията на детето към книгите също е от огромно значение - ние сме до тях, за да ги водим, но не и да ги направляваме. Останалото просто се случва.

- Какво можем да правим, извън самото четене, за да възпитаме любов към книгите?

- Референциите към книги са любим мой страничен ефект, ако мога така да го нарека. След многото прочетени книги, вече почти няма ситуация или обект в ежедневието, които да не обсъждаме през някоя история. Обратното също е в сила - когато в книга открием нещо, което вече ни се е случвало или сме виждали. Вярвам, че това преплитане създава много магия за детето и затвърждава любовта му към книгите.

Заниманията по книги също са чудесен вариант за разнообразие и разширяване на активностите, свързани с четенето. Да прерисуваме пеперуди от "Произход на видовете" или да правим апликации на слона Елмър, докато учим цветовете и формите са редовни дейности у дома.

- Ти кога започна да четеш на детето си?

- Много ми се искаше да знаех ползите от четенето в периода на бременността, но не ми идваше отвътре да го правя. Веднага след раждането обаче започнах. Нямам съзнателно време в живота си, в което съм майка и не чета. Всеки ден, освен ако не сме заедно. Имали сме периоди от седмици, в които той не е искал да прави абсолютно нищо друго в дните си освен четене и разходка.

Книгите са на почит у дома, не защото сме твърде ерудирани, а защото са интересни; защото ти позволяват да се отнесеш в друг свят, като същевременно те подготвят за живота тук и сега, обогатяват личността ти. Подозирам, че Матей има подобни лични причини да ги харесва толкова.

- Кои бяха първите книги, които му прочете?

- Четях му от моите книги, когато беше съвсем малко бебе - тогава бях на Хари Потър вълна. Като порасна малко и вече правеше интеракции, започнах с бебешките книги на Ил Сунг На от издателство Рибка - Матей мигновено ги обикна. Жалко, че нямат ретираж в България.

- Кои са първите ти спомени, свързани с четенето?

- Първият ми спомен е как чета на мъничкото си бюро "Макс и Мориц". Бях едва на 4-5, когато вече четях сама. Но мама така и не спря да ми чете, имам доста мили моменти, които съм бетонирала в съзнанието си - как коментираме илюстрациите, смеем се на истории. Имах голяма книга за Питър Пан с чудесни рисунки в нея. Сърцето ми подскочи, когато я видях преиздадена със същите илюстрации на последната Алея на книгата.

- Децата често прекъсват историята от книжката, а родителите често искат да довършат книжката и да слагат детето да спи. Къде според теб е балансът?

- Балансът е в границите. Ако питате терапевтът ми - ще ви отговори същото (смее се). Шегата настрана, но наистина - важно е да има книги за четене преди сън и книги за четене през деня. Аз например никога не чета активни книги (тип енциклопедии или такива с капачета/подвижни елементи и т.н.) преди сън. Не че синът ми не коментира всяка книга по принцип, но имаме някакви граници и това му помага да знае кога, защо и как четем.

- Кои са най-честите грешки, които родителите правят в стремежа си да накарат детето си да харесва книгите?

- В друго интервю скоро ме бяха попитали дали има такова нещо като твърде много книги и подозирам, че повечето хора биха очаквали от мен да отговоря отрицателно, но тук съм категорична - живеем в твърде консуматорски свят, за да пренесем това и върху книгите. Наблюдавам някакъв стремеж на родителите да притежават всяка книга от поредица или пък всяка книга от издателство или просто купуват и купуват книги за по-голяма възраст. Най-важното нещо е да бъдем съзнателни - да имаме точните книги, а не всички книги - за да не объркаме детето, да не го натоварим в стремежите си.

- Как и кога се роди идеята за #НитоДенБезКнижки? 

- Аз самата никога не спрях да обичам детските книги. Тази любов еволюира, когато се роди Матей и продължи да се надгражда. Когато той стана на годинка и вече имах по-голям поглед над съвременния пазар, имах нужда от съмишленици - родители, с които да си говорим в дълбочина и с емоция за детското четене. Не открих такова място в интернет и си го създадох. Така започна и едно от най-смислените пътешествия в живота ми.

- Очакваше ли толкова голям интерес и на какво се дължи той според теб?

- Очаквах, че има родители, които също като мен са имали нужда от такова пространство и знаех, че ще се открием. Опитът ми сочи, че точните хора рано или късно попадат на едно място. Но не очаквах тези хора да са толкова много и не са само родители. Учители, издатели, илюстратори, библиотекари, експерти… всеки открива по нещо за себе си там. Изключително съм щастлива, че тази facebook група се превърна общност, насърчаваща детското четене в България.



Интервю